Историята на празника

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на (Богоявление) 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3. век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3. и 4. век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4. век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари.

Причината Рождество Христово да се отбелязва на 25 декември се състои в това, че древните римляни чествали празника на непобедимото слънце ( Sol invicti), който бил отбелязван в деня на зимното слънцестоене. Със слънцето се отъждествявали самите римски императори. Християните противопоставили на езическия празник тържеството на Рождество Христово, Слънцето на правдата (Мал 3, 20), Владетел не само на Римската империя, но и на целия свят. Съществува и друга хипотеза, която води началото си от 243 г. (De pascha computus - "За изчислението на Великден"): в древността се считало, че при съвършените хора денят на рождението и денят на смъртта съвпадат. Христос умира в деня на Пасхата, 25 март, следователно, според някои - Неговият живот в лоното на Мария започнал на 25 март (денят на Благовещението).

Untitled Document